Калкулатор за преобразуване на единици за време
В 21 век нищо не е по-лесно от това да знаеш точното време. Но в древността е било много по-трудно да се направи това и различните цивилизации са имали свои собствени устройства за измерване и определяне на времето: с точност до часове и минути.
Слънчев часовник
Считат се за едни от първите в световната история и се споменават в редица исторически хроники на древни цивилизации. Например – в египетски ръкописи, датирани от 1521 г. пр.н.е. Конструктивно слънчевият часовник представляваше вертикален стълб и циферблат, върху който се хвърляше сянка. Докато слънцето се движеше по небето, сянката се изместваше и показваше приблизителното време върху цифровите знаци.
Този начин за определяне на времето е бил използван от египтяни, римляни, китайци, индуси и гърци от векове. Но беше твърде несъвършено, за да оцелее до по-късни времена.
Воден часовник
Водният часовник, структурно представляващ един или няколко съда, имаше по-висока точност и възможност да работи по всяко време на деня. Течейки капка по капка под действието на гравитацията, водата всеки път измерваше един и същ интервал от време в зависимост от вместимостта на съда. Първото споменаване на това устройство се намира в хрониките на римския политик Сципион Назикус, който инсталира първия воден часовник в Рим през 157 г. пр.н.е.
Пясъчен часовник
Единственото древно изобретение за измерване на времето, оцеляло до днес. Днес пясъчният часовник е известен на всички и представлява два конични съда, свързани с тънка шийка. Преминавайки през него под действието на гравитацията, песъчинките отброяват часовете и минутите, а за да го рестартирате е достатъчно да обърнете устройството с дъното нагоре с напълнения съд. Споменаването на първия пясъчен часовник се намира в древни хроники от 2 век пр. н. е.
Огнен часовник
По отношение на възрастта изобретенията могат да се конкурират със слънчевите часовници и се различават значително по дизайн сред различните цивилизации. Например, сред китайците те бяха пръчици от дървесен прах и тамян. Подпалваха се и се измерваше времето, през което огънят ще достигне следващата маркировка (прорез). Такива часовници са съществували в Китай още преди 3000 години, а по-късно са заменени от по-модерно устройство: пръчици (спирали), на които са нанизани метални топки. Когато следващата секция изгоря, топката падна върху металната основа и „премахна“ времето. В Европа огнените часовници се появяват много по-късно - с изобретяването на свещите и те измерват времето с изгорен (разтопен) восък.
Напълно различен подход към хронологията беше в еврейските страни, като се броеше от 3761 г. пр. н. е. (денят на сътворението на света) и добавяше още един месец към всяка високосна година. Днес този метод е почти напълно изместен от Григорианския календар, който се брои от Рождество Христово.
Имената на познатите ни месеци и празнуването на Нова година в нощта на 1 януари идват от Древен Рим - след въвеждането на Юлианския календар от Юлий Цезар. До този момент римляните са разделяли годината само на 10 месеца и 304 дни и са празнували Нова година в началото на пролетта - през март.
Интересни факти
Общоприето е, че един ден има 24 часа, въпреки че всъщност Земята се завърта около оста си за 23 часа 56 минути и 4,09053 секунди. Има и други интересни факти за времето, за които не всеки знае:
- Въртенето на Земята постепенно се забавя и продължителността на деня се увеличава с 1,7 милисекунди на всеки 100 години.
- Всички небесни тела се наблюдават от Земята със закъснение - поради ограничението на скоростта на светлината. И така, виждаме Слънцето с 8-минутно закъснение, а най-близката звезда до Слънчевата система – Алфа Кентавър – с 4-годишно закъснение.
- Най-точният часовник в света е стронциевият. Те дават грешка от 1 секунда на всеки 15 милиарда години.
- По време на излизането на първата част от филма „Междузвездни войни“ Франция все още използваше гилотина, която беше отменена едва през 1981 г.
- Белите китове живеят толкова дълго, че все още има индивиди на Земята, родени преди написването на романа „Моби Дик, или Белият кит“ от Херман Мелвил през 1851 г.
- Най-малката единица за време е йоктосекундата, която е част от секундата, последвана от 22 нули след десетичната запетая. Именно с такива скорости се движат протоните, неутроните и другите елементарни частици на материята.
Говорейки за времето, струва си да се отбележи, че то изобщо не е съществувало по време на Големия взрив преди 13,8 милиарда години, а е имало само материя. Поне това следва от теорията на относителността. Както и да е, субективно за човек времето съществува и винаги е съществувало и е от голямо значение. За измерването и определянето му са създадени десетки и стотици устройства - колкото по-ценни са, толкова по-висока точност демонстрират.
